Всеки човек има вграден алгоритъм на поведение. Това са програми, които управляват нашeто поведение в определени ситуации. Причината за възникване на тези програмите са различни – това може да бъде заложено от миналите прераждания, може да са възникнали в процеса на нашето израстване и възпитание. Някои от тях са много полезни за нас и за нашето развитие, но други се явяват като пречка на пътя към нашите цели. И именно затова целите остават недостижими, независимо от това, че ние прилагаме различни техники. А всъщност причината е вътре в нас. Това е програма, която сработва като блок, когато нарушаваме определения от нея ход на събитията.
Например, човек усеща, че може да постигне много повече в живота, има и знанията и потенциала, но когато стигне до момента да направи крачка в нужната посока – сработва този механизъм, който го връща обратно по същата стара пътечка. И така години наред продължава да живее чужд живот, който не отговаря на заложените в него възможности.
Допълнително влияние оказват и хората, които ни заобикалят. Ако те са свикнали да ни възприемат в една и съща роля години наред, то всяко ново поведение от наша страна довежда до възникване на напрежение в системата на взаимоотношенията, и често пъти те ни връщат пак към стария модел. Тоест те ни дават ролята. Дават ни сценария, по който да играем и стриктно следят да няма отклонения.
По друг начин стоят нещата когато ние сами, във всеки един момент, избираме ролята, която ни интересува, която ще ни е от полза в дадената ситуация. Тогава ние получаваме свобода на избора на роля във всеки един момент и светът се променя, защото ние започваме да диктуваме поведението на обкръжаващи ни хора, а не те нашето.
А за да се случи това, е необходимо да се освободим от всички ненужни програми. Като се освободим от тях се освобождава и капсулираната в тях енергия, която рязко повишава и нашия енергиен потенциал. От тук и произлиза този квантов преход на ново ниво на развитие.
И тогава, на това ново ниво, става абсолютно ясно как да постигнем нашата цел, как да действаме в тази или друга ситуация. Това прилича на разходка в гората, когато вървиш по някаква пътечка и изведнъж след завоя виждаш пред себе си цялата панорама. И веднага стават ясни посоките, взаимното разположения на обектите, и кой път е най-кратък.
От тук възниква и поведенческата пластичност. Ако ние трябва да играем ролята на суров началник – ние ще изиграем тази роля. Ако трябва да играем ролята на покорен слуга, за да достигнем по-бързо нашата цел – ние ще изиграем тази роля без никакъв ущърб за самите нас. Ние просто избираме от широк диапазон ролите, които ни вършат работа в даден момент.
