Защо ни се случват нещата, които ни се случват или как ние взаимодействаме със света

Какво е договор? Това е съгласие между различните страни.

Има договори, които условно наричам типични договори – стандартни. Те са прописани в колективното безсъзнателно и работят на принципа – каквото си поръчате, това получавате.

Трябва да разберете едно много просто нещо – на света му е абсолютно безразлично каква роля сте избрали днес. Той винаги ще ви партнира по определен сценарий. Сценарий, който е бил написан много преди вие да сте се появили на този свят. Тези игри хората играят от много време, затова и сценариите са известни.

Днес сте решили да поиграете в ролята на жертва? Чудесно! Получете си порцията плесници и шамари.

Вие сте победител? Тогава по определение ви се полага награда във вид на лавров венец.

Вие сте бедняк? Няма проблем, получава се заповед – махнете всички пари от неговия достъп.

Вие сте богат човек? Подпишете се и си получете полагаемото изобилие.

Вие вярвате в чудеса? Заповядайте, на всяка крачка.

Вие сте скептик? На скептиците по регламент им се полага само най-необходимото и нищо отгоре. За да няма повод да се порадват.

И така си живеем, забравяйки, че именно ние създаваме реалността, в която живеем. И я създаваме, избирайки дадена роля, която искаме да изиграем. А да се промени сценария по време на пиесата е много трудно – все пак и зрителите около вас имат определeни очаквания.

Как работи това?

Има древен принцип, който често цитират, но малко хора се замислят. „Каквото е отвътре, това е и отвън. Каквото е отгоре, такова  е и отдолу”. А зад него се крие един принцип – светът и вие сте една обща система. И постоянно се намирате във взаимодействие. А основното свойство на системата е да поддържа равновесие. От тук и идва израза – „Светът е отражение”. Отражение на какво? На нашето вътрешно състояние.

Как разбира светът, каква роля сте избрали? Много е просто. Кажете си „Аз съм неудачник, никога не ми върви” – и забележете как се е изменила стойката ви, какви мисли ви идват, какви усещания са се появили в тялото.

А сега изправете гърба, разгърнете рамене и си кажете – „Аз съм победител!”. Има ли разлика в усещанията? Как са се изменили мислите? Както знаете,  мислите се материализират. Освен това светът отчита и вашите усещания. И веднага ви предлага подходяща ситуация, тъй като светът работи огледално.

Можем ли да се научим да променяме усещанията и договора? Да, може. За тази цел първо трябва да се научите да ги различавате и да виждате границите им. И да имате достатъчно енергия, за да промените тези усещания и да ги фиксирате за достатъчно дълго време, за да може светът да отреагира.

В какво се крие силата на играча? Първо, той никога не смесва различни договори. Не може едновременно да играете две противоположни роли в един и същи театър, в една и съща пиеса.

Второ, той сам определя кой договор му подхожда повече в дадената ситуация. Тъй като има обширна вътрешна библиотека от договори, той просто изтегля нужния му.

Трето – той определя границите на договора, размера на сцената, къде ще играе. Това може да бъде любителски театър в квартала, а може да бъде и сцена с размерите на футболно игрище. И възможностите тогава ще бъдат различни.

И четвърто – той може сам да състави нужния му договор. Договор, в който това което е замислил – е възможно. Да напише пиеса, за която никой преди него не се е сещал. И да изиграе в нея ролята, която пожелае. Това е в случай, че не намери подходяща пиеса в своята библиотека.

И какво му остава на света по отношения на хората, които го обкръжават, по отношение на обстоятелствата? Светът просто реагира на избора, отвръща и се променя по нужния сценарий.

Какво означава да бъдеш играч? Означава да избираш пиеса по собствено желание.

Вие определяте за себе си, какво искате да постигнете. Избирате сценарий, в който желаното е възможно и достижимо. Избирате подходяща за себе си роля. И светът отговаря. И се променя. Променя се така, както вие искате. Светът не е добър или лош. Той е просто огледало.

Каквото е отвътре, тoва е и отвън.